“Слава. Почести. Премиери.

На сцената фалшивия звук.

Търсим се да се намерим,

а живеем един без друг.”

Н. Йорданов

Как бързо времето отлита

и нито тебе моли, нито мене пита!

Във своята стихия животът ни въвлича,

рискованото в нея безумно ни привлича!

Цветя, писма, любовен плам –

до време са, аз вече знам,

а след това тъга и сивота

дали е справедлива човешката съдба?

Още малко млада ще съм аз,

залязва вече звездният ти час.

Пари, жени, коли – не ги мисли,

а простичкото, земно щастие търси.

Не се поддавай ти на жалка суета,

а помисли дали е чиста твоята душа,

какъв е смисълът на някои неща,

ако за тях се плаща дяволска цена.

В света жесток, удавен от лъжи,

естествен, честен ти бъди.

Сребро в косите ни когато заблести,

все още да сме верни на нашите мечти!

Не може времето назад да се извие,

неволните ни грешки да изтрие.

Но с думи празни трябва да престанем

и нещо истинско в живота да направим.

Какво? Това не са сълзи, а капки дъжд,

те спътник са в живота труден неведнъж.

Достойнството си трябва ний да браним,

човешкото от дявола да пазим.

Отлитащата младост в нас да съхраним

и заедно напред, без страх да продължим.

Душите си в една да слеем

и даже след смъртта си да живеем!