По детски наивно си мислех,
че мога съдбата си сам да кова.
И всяка задявка и присмех
посрещах с вдигната гордо глава.
Съдбата, госпожица стара,
подреждаше картите хитро така,
че вечно на мен да се пада
най-слабата карта при всяка ръка.
Глупав бях и вярвах във всичко,
приемах, всички са честни – добри,
и глуп неудачник, на който
в животът му вечно накриво върви. ...