Равносметка
Равносметка
Весела Кънчева
Минават годините,
белеят косите,
помръкват очите
погрозняват лицата,
натежават телата.
И само сърцата
все така бият,
и страдат понякога,
но не престават
да любят...
И давам си сметка-
че не натрупах
за тези години
ни пари, ни имоти,
ни богатства дори...
Мечтаех да имам
това, което не можеш
да купиш с пари-
мечтаех за обич,
за нежност, за ласка.
И бях най-щастлива
от една само твоя
усмивка, прегръдка,
милувка, целувка,
от това да съм с теб...
От ръчичките малки,
на мойте дечица
обвили ме с обич
и нежно прошепвайки
„мамо” в нощта...
И грейват очите,
озарено е лицето,
косите бели блестят..
А сърцето ликува
и бие щастливо...
09.09.2006г.
София, България
Весела Кънчева
Минават годините,
белеят косите,
помръкват очите
погрозняват лицата,
натежават телата.
И само сърцата
все така бият,
и страдат понякога,
но не престават
да любят...
И давам си сметка-
че не натрупах
за тези години
ни пари, ни имоти,
ни богатства дори...
Мечтаех да имам
това, което не можеш
да купиш с пари-
мечтаех за обич,
за нежност, за ласка.
И бях най-щастлива
от една само твоя
усмивка, прегръдка,
милувка, целувка,
от това да съм с теб...
От ръчичките малки,
на мойте дечица
обвили ме с обич
и нежно прошепвайки
„мамо” в нощта...
И грейват очите,
озарено е лицето,
косите бели блестят..
А сърцето ликува
и бие щастливо...
09.09.2006г.
София, България
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Кънчева Всички права запазени
Поздрав!