Равносметка
Свикнах да се завръщам,
да ми прощават и да прощавам.
Свикнах във своята къща
все за чужд дом да мечтая.
Свикнах и в снежната зима
пролетни багри да търся,
хора и случки отминали
да си припомням в съня си.
Ала сега съм различна -
нещо във мен се пречупи.
Вече щастливо не тичам
подир илюзии глупави.
Там дето вече съм била,
няма кракът ми да стъпи.
Ще си възвърна най-милото -
своята гордост потъпкана.
Няма очи да обръщам
тайно към чужди дворове.
Вечер със смях ще се връщам.
Няма в душите да ровя.
Само ще пея във рими,
в себе си багри ще нося.
Даже и зими да има
пак ще съм свежа и боса...
да ми прощават и да прощавам.
Свикнах във своята къща
все за чужд дом да мечтая.
Свикнах и в снежната зима
пролетни багри да търся,
хора и случки отминали
да си припомням в съня си.
Ала сега съм различна -
нещо във мен се пречупи.
Вече щастливо не тичам
подир илюзии глупави.
Там дето вече съм била,
няма кракът ми да стъпи.
Ще си възвърна най-милото -
своята гордост потъпкана.
Няма очи да обръщам
тайно към чужди дворове.
Вечер със смях ще се връщам.
Няма в душите да ровя.
Само ще пея във рими,
в себе си багри ще нося.
Даже и зими да има
пак ще съм свежа и боса...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
страхотно е!
