Силна съм, защото съм жена,
събрала на мъжете полудрамите
и дълго време скитала сама,
привикнала съм със измамите.
Силна съм, защотото малко мога
да вярвам на очите мои, слепите
и дълго още, като майчина тревога,
на другите жени ще храня клетвите.
Силна съм, защото малко искам,
а много давам после за награда
и колкото животът ме притиска,
аз толкова по-малко страдам.
Силна съм, защото нямам нищо,
дето да ме спира да заплача
и ето пак оставих си сълзите
усилено да мокрят здрача.
Силна съм, но ето - нямам никой
до мен уверено да крачи в мрака,
защото вчера, нищо че съм силна,
изпуснах на желанията свои влака.
© Ивелина Димитрова Всички права запазени