25.09.2024 г., 19:35

Раят се отлага за Отвъд

363 1 1

РАЯТ СЕ ОТЛАГА ЗА ОТВЪД

 

… понеже съм наясно с участта, че този мой живот върви към края,

аз тихичко свирукам си с уста – додето кротко в смислите дълбая –

какъв съм, кой съм и какво съм бил, доде тропосвам прашните си друми,

дано не скитам пак недраг-немил – безмълвник из римуваните думи,

дано да грейне слънце и над мен? – греховничето в Българското слово,

 

а нощем във постелята – бял лен, Бог да ми дипли простия си говор,

да се събуждам с Обич призори – и всяка живинка да ми е свята! –

и хората край мен да са добри! – нали за миг дошли сме на Земята?

И някой ден – когато отлетим? – кога ще бъде точно, аз не зная,

Вълшебникът с вълшебния килим да кацне с нас завинаги във Рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...