Разби тишината на малки стъкла
Разби тишината на малки стъкла
(На Маестрото)
Сам ли си? Бутнах силно вратата.
Влезе с мен бял лъч светлина.
Китарата падна с вик от стената.
Разби тишината на малки стъкла.
Къде си? Крещя аз в тъмнината.
Отговаря ми само твойта душа.
Нека си слеем в мрака телата
и да запеем с гласа на любовта!
Спиш ли? Вятър удря стъклата.
Задава се буря във мойта Съдба.
Оставям си при теб сега душата
и излизам разплакана навън сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
