ValentinaMitova (Valentina Mitova)
248 915
4.05.2023 г., 9:52 ч.

Разбойник 

  Поезия
845 2 11

 

Петелът -

той беше!

Той беше,

първият разбойник

във живота ми!

Той беше първият ми стрес

и първият ми страх!

Не Торблан!

Не баба Яга!

Петелът,

беше в двора наш,

и цар и господар!

Голям, червен - напет красавец,

със нрав по-лют от лют пипер!

С пера красиви ,

бляскави - паунови съперници съвсем достойни!

С глава, издигната високо

Гърди изпъчени напред -широко

Достоен беше той пазител,

на скромният ни птичи двор!

Той беше първият ми страх

и първият торментор,

изправил се пред мене!

Преследваше ме яростно,

жестоко!

От яд, че няма как,

палтото ми, ботушките

и шапката в червено

да достигне -

със гребена си,

кръв пръскваше навред!

Опитваше се всячески,

със мен във битка той да влезе!

Със острите си нокти,

да ме накаже, за това,

че бях от него

по-червена , по-висока!

И всеки път,

на тати или мама,

срещаше ботуша!

Заспиваше

за няколко момента,

и после поразен, засрамен,

се скриваше из двора...

С омраза да обмисля,

какво да бъде новото му

нападение и мое бързо

покушение

За моя участ зла,

дойде деня, когато на Петела

се сбъдна дръзката мечта!

Издебна мама, тати,

и в мене впи жестоките си нокти!

За мое щастие,

и негово нещастие - спаси ме баба!

А вечерта,

когато татко се прибра - с петела ,

каза ,че съвсем сериозно

ще се разговаря!

Стресирана от случката,

заспах на баба в скута!

Сънувах битки със петли!

Сънувах скъсаните си чорапи

Сънувах как

от раните ми кръв шурти

Изобщо , как ли спах, не помня!

На сутринта във двора беше тихо!

Не чух познатото ми "кукуригане"

И мама увери ме , че е "чисто" -

на воля мога в двора да играя!

За лошото държание, петела,

във друга къща, бил преместен !

Играх на воля цяла сутрин,

а на обяд, си хапнахме

със мама и със тати

най-хубавата,

най-вкусна супа,

която някога съм яла!

Петела в двора ни,

отново никога не стъпи и  не пя!

И все си мислех,

с мъничко тъга,

как ли

се държи

във новата си къща,

петела, върлият разбойник!

 

Valentina Mitova

20/04/2023

© Valentina Mitova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Таня❤
  • Хубав стих!!
  • Да Моят злосторник бягаше така стремглаво напред и с такава ярост, че имах чувството , че всеки миг ще се претърколи от бързане! Благодаря Сенилга!
  • Страхотен! И в детството си ме срещаше такава петя-разбойник и винаги, когато бях сам. Усещането за неизбежното ме прониза, докато той заплашително рисуваше върху земята готовност за атака с лапите си.
  • 😄😄😄 Благодаря Акеми,☺️👍
  • Какво пък, заслужил си е съдбата тоз пернат бабаит.
  • Благодаря много Силве!
  • Поздрави сърдечни, много ми хареса стихотворението.
  • Благодаря, Ромашка и Скитница Доста по -късно разбрах, каква е била супата...
  • Оооо, много позната и преживяна история! Усмихнах се и ми стана мило!
    И аз благодаря за върнатите спомени!
    Поздрав, Вал!
  • Вале, върна ме в детството, подобна история, същите емоции, само дето не обичах супа...
    Как ми липсват и дворът, и кукуригането на петлите! Благодаря, миличка!
Предложения
: ??:??