4.05.2023 г., 9:52

Разбойник

1.1K 2 11

 

Петелът -

той беше!

Той беше,

първият разбойник

във живота ми!

Той беше първият ми стрес

и първият ми страх!

Не Торблан!

Не баба Яга!

Петелът,

беше в двора наш,

и цар и господар!

Голям, червен - напет красавец,

със нрав по-лют от лют пипер!

С пера красиви ,

бляскави - паунови съперници съвсем достойни!

С глава, издигната високо

Гърди изпъчени напред -широко

Достоен беше той пазител,

на скромният ни птичи двор!

Той беше първият ми страх

и първият торментор,

изправил се пред мене!

Преследваше ме яростно,

жестоко!

От яд, че няма как,

палтото ми, ботушките

и шапката в червено

да достигне -

със гребена си,

кръв пръскваше навред!

Опитваше се всячески,

със мен във битка той да влезе!

Със острите си нокти,

да ме накаже, за това,

че бях от него

по-червена , по-висока!

И всеки път,

на тати или мама,

срещаше ботуша!

Заспиваше

за няколко момента,

и после поразен, засрамен,

се скриваше из двора...

С омраза да обмисля,

какво да бъде новото му

нападение и мое бързо

покушение

За моя участ зла,

дойде деня, когато на Петела

се сбъдна дръзката мечта!

Издебна мама, тати,

и в мене впи жестоките си нокти!

За мое щастие,

и негово нещастие - спаси ме баба!

А вечерта,

когато татко се прибра - с петела ,

каза ,че съвсем сериозно

ще се разговаря!

Стресирана от случката,

заспах на баба в скута!

Сънувах битки със петли!

Сънувах скъсаните си чорапи

Сънувах как

от раните ми кръв шурти

Изобщо , как ли спах, не помня!

На сутринта във двора беше тихо!

Не чух познатото ми "кукуригане"

И мама увери ме , че е "чисто" -

на воля мога в двора да играя!

За лошото държание, петела,

във друга къща, бил преместен !

Играх на воля цяла сутрин,

а на обяд, си хапнахме

със мама и със тати

най-хубавата,

най-вкусна супа,

която някога съм яла!

Петела в двора ни,

отново никога не стъпи и  не пя!

И все си мислех,

с мъничко тъга,

как ли

се държи

във новата си къща,

петела, върлият разбойник!

 

Valentina Mitova

20/04/2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Таня❤
  • Хубав стих!!
  • Да Моят злосторник бягаше така стремглаво напред и с такава ярост, че имах чувството , че всеки миг ще се претърколи от бързане! Благодаря Сенилга!
  • Страхотен! И в детството си ме срещаше такава петя-разбойник и винаги, когато бях сам. Усещането за неизбежното ме прониза, докато той заплашително рисуваше върху земята готовност за атака с лапите си.
  • 😄😄😄 Благодаря Акеми,☺️👍

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...