Раздадена любов
Откровено, искрено и лично,
Сега пред себе си ще си призная,
няма да оставя нищо скришно,
И няма болките си повече да трая.
Мислех,вярвах и копнях,
Да срещна любовта голяма,
И все за другите живях,
Превръщах всичко в лична драма.
От страх да не остана необичана,
Се влюбвах винаги във грешните мъже,
А любови най-отричани,
Все лазеха във моите нозе.
Ако можех да се видя отстрани,
Ако можех да чуя любовта как шепти..
Не бих обичала, така напразно този,
Който не умее никак да цени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Иванова Всички права запазени
