21.06.2006 г., 17:20

Разделно

807 0 13
Не бе отдавна. В сайта те открих.
Магийно обещаваща жена.
Докоснат бях от хубавия стих
и сякаш озарен от светлина.
Но плахият ми опит да спечеля
внимание, уви, се провали!
Изглежда, че върви ми да се целя
в химери празни. Глупаво, нали!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не, Дими, не е химера, ако виртуалните познанства, са по-различни от химерите!
  • Докосвах те потайно..непознато.
    Избухвах вьв искри и в тях горях
    за да се случа в капките дьждовни,
    потьващи дьлбоко вьв земята..
    И в цветето само порасло,
    с аромата му да се разпрьсна,
    за да се сбера вьв сльнчев льч,
    сьс който продьлжавам да те тьрся..

    поздрави!
  • Но тя не е хинера, нали?
    Хубаво е, Ангел!
  • Няма да го оценявам, не защото е слабо, а защото е твърде лично. Все пак, ако трябва да оценя само формата и изпълнението от технична гледна точка - 6!
  • Хубава рима! Не спирай да пишеш! Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...