20.02.2015 г., 22:35 ч.

Раздвоение 

  Поезия
489 0 1
Плътта старее, а Духът нехае
и стръмна пропаст почва да расте
в животът ми затътрил се към края,
една дуалност ще ме разяде.
Разпънат съм на кръст – не зная как,
стомах или сърце да обуздая ?...
Нахранил се, започвам да чета,
от глад - забравям да се оправдая…
Какво семейство ще ми бъдат утре ?
Виж, тя - старица от „Мадам Тюсо“,
а той младеж – на него не му пука
за някакво измислено гнездо.
И консумират твърде рядко брака –
в депресия когато е изпаднал,
ще се излегне с нея на дивана
и ще възпее шунката на сандвича…
На младини споделяха любов,
удавени в абсента на страстта
и утрините сливаха във нощ,
изгубени в измамната игра…
Сега се рее той над някой сайт,
залитнал подир заоблените рими,
а тя горката страда (но си трае!)
от запек, от простата и булимия…
Но всички клетви за разплата люта,
не се приемат като комплимент –
Духът не трае мазни парвенюта
и има философски аргумент:
„Ще свършиш казва, в някаква си дупка,
ще те изпратят чинно и с досада,
и даже да си на Бояна ктитор,
това ще бъде твоята награда.
…А аз ще литна в сините простори
и ако Господ завери билета,
ще бродя между цъфнали магнолии
в света на торсионните полета!“…

© Иван Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??