9.09.2007 г., 18:58

Раздяла

967 0 1

Скъпи, нима не си го знаел,
че съдбата ще ни раздели?
Нима с късмета си играел?
Седни до мен и сподели.

Скъпи, не ми ли вярваш вече?
Бях го казала на глас,
че връзката ни ти обрече,
да няма бъдеще за нас.

Скъпи, така е по-добре.
Помни, че някога го казах,
и след някоя година-две,
ще видиш - права се оказах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Илчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има време до тогава!
    П.С.оправи си заглавието!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...