Дъждът се сипе от очите ми,
а после яростни светкавици
от тях изригват,
а после - в свършека на дните ми
раздялата пониква,
а после - на слънцето лъчите
от твоите очи избликват
и във кръвта ми се потапят
и часовете между нас
във мъничка снежинка стапят.
© Цонка Людмилова Всички права запазени