Раздяла
Пусти са ми дните,
празни са душите,
самотни са и нощите,
и в лед обвити са сърцата.
Любовта погребахме я жива,
лудостта гони ни безспир,
мечтите ни изгарят като падащи звезди,
само спомените ме преследват
и със съзнанието правят си лоши шеги.
Губя реалността
и чувам любовта как крещи,
но за спасение никой не мисли,
всеки тъжи.
Всеки си мисли, че бе фалш и лъжи,
само привързаността между нас си лежи,
бледи образи пред нас сега ходят,
но и те ще си тръгнат, нали?
Тази раздяла прокъсва и последната
нишка помежду ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Лазарова Всички права запазени
