valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
5.05.2007 г., 20:58 ч.

РАЗГОВОР 

  Поезия
748 0 8
Мамо, виж, слънцето ме закача
и се смее на ожулените ми колене.
И то като мен, по цял ден ако скача,
ще има двеста рани поне...

Кажи му, моля те, да не пече сърдито.
Да поиграем на зайче с парче стъкло...
Виж го, зад облака се скри без да пита.
И аз ще се скрия! Хей зад това листо.

Когато погледне, ще види, че мен ме няма.
Какво е да нямаш приятел ще разбере.
Аз искам, мамо, когато порастна голяма,
да имам едно красиво, слънчево дете.

Тогава с него и Слънчо ще си играем...
Ако искаш, мамо, четвъртата ще си ти.
Правилата са прости и от сега ги знаем -
трябва вяра, любов, свобода и мечти.

Виж го, мамо, как се смее доволно...
Пошушна ми да изям един сладолед!
Аз искам, но ако стана болна,
като него ще грея, а ти ще ме мажеш с оцет...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??