Разговор на четири очи
Не си ли научи вече урока...?
Обърнах се - ха! моят ангел-хранител
ме гледаше с укор, сякаш съм стока.
Какъв ти хранител, по-скоро тровител
на мойте опнати нерви...
Не съм и какво още тичаш по мене?
Той пак взе да въздиша,
да кърши ефектно крилата.
Омръзна ми само след тебе да тичам...
Ми спри де, все ми се бъркаш в нещата,
а полза от тебе - нищожна,
по-скоро май аз тебе те пазя...
Обиден, се фръцна и литна.
Чудо голямо! Ни ще го гоня, ни ще го стигна,
защо ми е - все ми виси на главата
и само мърмори, и все недоволен.
То, по-добре мъж да си взема,
разлика няма - и той ще мърмори,
но поне няма да литне...
Ще му оскубя крилата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Кацарска Всички права запазени
