29.10.2023 г., 6:34

Разкажи

566 2 4

 

Paзкажи ми...

Всичко ми разкажи

От начало до край, разкажи!

Kъде те отведе живота?

Колко пътеки стръмни катери?

Колко върхове изкачи?

В колко пропасти падна

и как се изправи?

Колко непознати, в своят дом приюти?

Колко от тях, приятели ти направи

Колко от тях , се оказа, че са предатели?

Пя ли от мъка?

Плака ли много от радост?

Плува ли в буйни води?

Люби ли... много жени?

А онази...

единствената,

която да те приюти и претвори...

Да те накара, само със поглед,

в един миг да забравиш,

че си просто човек - простосмъртен!

И макар и за миг само...

за нея, да си Бог , всемогъщ!

Срещна ли я?

Изживя ли я?

Тази любов най-гореща!

Жестока!

Изпепеляваща!

Която белязва те до живот...

и оставя, белег дълбок и жесток...

Тази , на която... всичко прощаваш

Изживя ли я?

Или...

все още ме чакаш...

Да гориме заедно в нея

Наведнъж и в едно...

Valentina Mitova

12/10/2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Паленка, много хубаво! Благодаря, че го сподели! Танче, Благодаря много! Скитница, радвам се много, че ти харесва! Благодаря Ви мили Дами! От сърце!
  • Вал, прекрасно и силно! Грабна ме!
  • Много силно, Валка!
  • Разкажи за онази, с която
    в нощи будни брояхте звездите,
    и забравили време и дати,
    утро срещахте без да заспите;

    и за лудото биле кажи,
    как се пиехте жадно в екстаз ,
    и наместо насита, все се търсехте
    с нова жажда и страст...

    Разкажи как сърцето боли,
    да заспиваш сам в тишината,
    и насън да се стряскаш дори
    и сънуваш как хлопва вратата...

    Разкажи как парче по парче
    като скален камък отло̀мен
    се събира разбито сърце...

    Няма лек за болезнени рани -
    за това разкажи:
    как боли и от спомен...
    19.07.2019

    Поздравления!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...