18.03.2009 г., 7:27

Разказах му...

1.3K 0 20

Разказах му,

разказах му на вятъра

за нас.

А той ме посъветва

да не спирам.

Разказах на луната след това,

а тя ми се усмихна

мълчалива.

Щастлива, че и с нея споделих.

И нежно ме погали

по косите.

А след това зад облаче се скри.

Дочаках утрото.

Разказах му,

и с него споделих.

По слънцето съвет

да ми изпрати, исках.

А то  ми се усмихна

и топъл слънчев лъч

вместо съвет, ми прати,

в знак, че е разбрало.

Заръча ми така да те погаля...

С топли длани.

Да те дочакам,

за да те обичам.

Да споделя

със тебе

любовта си...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Я чакай след луната и слънцето и аз да ти се усмихна Поздрави
  • Струва ми се, че Смешко има известно основание!...Чудя се, дали няма да е по-добре, ако думата "разбрало" се замести със "съграсно", напр., ...не знам!...
  • Нели, очаквах поне ти да си малко по в съзнание. Не с лошо. Но... няма ли вече никаква сетивност?
  • ОПРЕДЕЛЕНО Е КРАСИВО - РАЗБИРАЕМО, НЕ Е ОТНЕСЕНО И ОБЪРКАНО... КАКТО ИМАТ НАВИКА ДА ПИШАТ НЯКОИ, МОЖЕ БИ Е ХУБАВО ДА СИ СЛУЖАТ С ОБРАЗИ, НО ОПРЕДЕЛЕНО ПРЕКАЛЯВАТ...И ОРИГИНАЛНИЧАТ...
    ДАВАМ ТИ ШЕСТ! НАИСТИНА СЛАГАШ В ДЖОБА СИ МНОГО АВТОРИ.
  • Нели ако за всичко разказваш по такъв обаятелен начин,никога не спирай да го правиш... целувки и поздрави
    p.s. и не забравяи да споделяш с нас

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...