Различна
Сред хора, които обичам
и все пак се чувствам различна,
не са те съвсем като мене,
не бягат, когато обичат...
Не плачат от спомени стари,
не спорят със себе си властно,
не търсят причина да страдат,
когато нощта е прекрасна...
Не, не са те като мене,
те са от мен по-разсъдливи,
А аз съм все някак вглъбена,
стаена, и все пак тъй дива...
А колко боли да си различен!
Да нямаш болката със кой да споделиш,
Да трябва в себе си да се заключиш,
докато болката сама не отшуми...
И толкоз трудно е да съм щастлива,
когато няма кой до мене да върви,
и да прочита във очите сиви
слънчево ли ще е или ще вали...
Няма кой различната да приобщи!...
и все пак се чувствам различна,
не са те съвсем като мене,
не бягат, когато обичат...
Не плачат от спомени стари,
не спорят със себе си властно,
не търсят причина да страдат,
когато нощта е прекрасна...
Не, не са те като мене,
те са от мен по-разсъдливи,
А аз съм все някак вглъбена,
стаена, и все пак тъй дива...
А колко боли да си различен!
Да нямаш болката със кой да споделиш,
Да трябва в себе си да се заключиш,
докато болката сама не отшуми...
И толкоз трудно е да съм щастлива,
когато няма кой до мене да върви,
и да прочита във очите сиви
слънчево ли ще е или ще вали...
Няма кой различната да приобщи!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
и усмивка
