Разпиляно
Раздадох себе си на Нищото.
Ограбих собствената си душа,
сега като кънтящ олук е.
Каква глупачка съм била!
***
- Не ме съдете, че съм вече друга -
усмихвам се, но не както преди...
очите ми, от болка потъмнели,
не светят, няма и сълзи...
Не ме съдете, че съм вече друга -
приятелството ви така горчи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация