Разпиляно
Разпиляно
Раздадох себе си на Нищото.
Ограбих собствената си душа,
сега като кънтящ олук е.
Каква глупачка съм била!
***
- Не ме съдете, че съм вече друга -
усмихвам се, но не както преди...
очите ми, от болка потъмнели,
не светят, няма и сълзи...
Не ме съдете, че съм вече друга -
приятелството ви така горчи.
Събирам разпиляното от себе си,
а вляво още ме боли...
Не ме съдете, че не съм си същата
и в мене имаше сърце.
Каква ирония - в живота всичко отминава,
но болката във ляво - НЕ!
***
Приятелю, един да беше,
но верен, истински, голям,
в огньове страшни да гореше,
аз щях да бъда също там!
Раздадох себе си на Нищото.
Ограбих собствената си душа,
сега като кънтящ олук е.
Каква глупачка съм била!
***
- Не ме съдете, че съм вече друга -
усмихвам се, но не както преди...
очите ми, от болка потъмнели,
не светят, няма и сълзи...
Не ме съдете, че съм вече друга -
приятелството ви така горчи.
Събирам разпиляното от себе си,
а вляво още ме боли...
Не ме съдете, че не съм си същата
и в мене имаше сърце.
Каква ирония - в живота всичко отминава,
но болката във ляво - НЕ!
***
Приятелю, един да беше,
но верен, истински, голям,
в огньове страшни да гореше,
аз щях да бъда също там!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Зашева Всички права запазени
