Разплакани Звезди...
Р А З П Л А К А Н И З В Е З Д И . . .
_______________________________________________________
На едно болно от рак Момиче,
на което му предстои дълъг, предълъг...
И щастлив Ж И В О Т !!!
Амин
Плачещи безмълвно Звезди се търкаляха надолу...
По склона на Времето.
Изоставени сякаш сами. Неми цитадели без стени. И без Дух.
Бледи руини на самите себе си... Изпепелени въглени.
Със красиви, ала празни очи и зеници, измръзнали от студ.
Очакващи Живота бавно, мъчително и на пресекулки...
Да си замине.
Безплодни клюмнали хлебни пшеници – останали без Сили.
Пресъхнали Майчини гърди. Като разкъсани книжни фенери.
Рано остарели Кукли – без коси. И без плът. Без мечти...
Тресавищно затънали във някакъв мистичен Страх.
Попарени от внезапна слана цветя, лишени от капчица цвят.
Безнадеждно протегнати ръце. Нечакащи помощ да намерят.
Приласкавам ви всички под Крилете си Ангелски. Белите...
Над вас Кръстно... Широко, метежно и волно разперени.
И ви дарявам със своята част от Вечността и Вселената!
Обричам ви на Сила. Подавам ви глътка Живот. Пролетен Плод...
Сплитам Свещен Купол от седемцветни следдъждовни Дъги.
Вместо трънен Венец... Кърваво разцъфнал в косите ви...
После - със сетни Сили - сгъвам Криле и подвивам коляно.
За да полетите вие!
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени
