Разпозна ли вече своята душа?

Откри ли слоевете вечни

на мечтателност и мъдростта

потекла от потоците всевечни?

Не те поправя  докато грешиш...

Не те вини с думи строги....

Оставя те самичък да решиш

коя врата захлопнеш, и коя отвориш.

Потребна, е да бъде винаги до теб...

вдъхнала увереност премъдра.

Тя благост е... умиротворение и ред,

но и меч, кован от стомана твърда.

Приятелство имаш ли с нея, помни,

предателствата ти никога не прощава!

Повярвай, ти си губещият който до дни,

ще разбереш, че вероятно не Я заслужаваш.