27.04.2023 г., 16:10

Разпятие

501 0 0

Предателството ли Те прикова

Или Верността?

Нима човек способен е

да убие Бог?

Нима за Бог възможно Е

да не е Любов?

Роден, за този ден и час.

За камшика на палач.

За Кръст, пръст,

грях и мъст.

За Праведния Божи Пръст.

Издаващ тежката присъда

На смъртна самота.

Пирони. Копие и рани.

Кръв. Вода.

И писък на жена.....

О, колко погрозня Чудесният!

И как се сгърчи Всемогъщият!

В Него Славния не разпознах.

А грях, тежащ, лежащ, крещящ за смърт.

И аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...