12.08.2007 г., 22:18

Разпятие

858 0 13
Превърнахте в разпятие вината ми
и любовта ми назовахте грях.
Твърдяхте, че от Бога сте изпратени,
но ангелски криле аз не видях.
Наричахте ме блудница и грешница
и стъпкахте мечтите ми в калта.
Но кой от вас е праведен, човеци,
и кой не е грешил във младостта?
Нарекохте ме крадла на любови -
ограбвала съм мъжките сърца,
но щастие не давам наготово
и нищо не е даром в този свят.
Заплюхте ме. Сурово заклеймихте
напъпилото чувство - като цвят,
покълнало от болките ми тихи
и от интригите на този свят.
Стоя пред вас - сама и неуверена,
със молещи очи, с треперещ глас
и нека пръв със камък ме замери
най-святия и чистия от вас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен,разстърсващ стих Нели!
    А че прерфектни хора няма,това е истината!
    Симо е прав,дори Библията го е казала!
  • Много силна тръпка рано сутрин!Може да замести
    кафето, че и по-добре!Браво!!!
  • "Стоя пред вас - сама и неуверена,
    със молещи очи, с треперещ глас
    и нека пръв със камък ме замери
    най-святия и чистия от вас."

    Поздраления, Нели!!!
  • Силен,много хубав стих!
    Браво,Нели!
    Поздрав и прегръдка,мила!
  • Нито аз те осъждам, а това значи - никой. Браво!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...