Разстояние
Само на десет крачки от мен.
Господи, колко си близо!
С поглед, до смърт уморен,
гледам как тихо влиза,
сяда до теб, шумоли Есента –
прелестна, червенокоса,
ръси уханни и меки листа,
с чар несравним омагьосва.
Как ненавиждам тези коси,
тези очи – ослепително сини,
тази усмивка под яркия грим...
Уж само пътьом оттука е минала,
а заседя се – безкраен сезон,
как те примами красивата вещица!
Ти кавалерски предложи й стол,
сякаш я каниш на първа среща.
Виж мен – Зимата, с клони-коси
черни и тъжни, но също уханни.
Светят в очите ми снежни сълзи.
Есенен пленнико, срещнах те рано.
Същата стая, в същия ред
прашните книги зад прашна витрина.
Плача на десет крачки от теб
и на петнайсет години.
3.02.2001
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
