Разумът над мен...

26.02.2009 г., 18:39 ч.

Поезия » Гражданска

5.0 / 2

883 0 6

Разумът над мен...
Поглъщам с поглед и усмивка залеза червен,
и в мен догаря като жар една утеха
за среща с Разума над мен...
Заспивам и се будя с безброй надежди
за разговор със своето невидимо Аз,
защото зная, че то е безпристрастно
към всеки мой порок и себелюбива страст.
Не сме сами на този свят, аз зная -
погледнете с очи на откривател -
нима възможно е тази красота
да е само за нас отредена?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

На небето няма само звезди
Глухарче с ангелски криле

Най-тъмно е, преди да си отидеш. Тогава тъмнината няма име. Повдигам се на пръсти да те видя, И проу...
Ере(о)тично

Нарисувай ме! Първо със точици, после трябва да свържеш контурите. Но не бързай! Не бързай, художник...
Звезда

Тази нощ и звездите не плачат, с тях ще дойда красива и бяла. Тази нощ ти безумен ме чакай, ще прист...

Още произведения »