Разумът над мен...
Разумът над мен...
Поглъщам с поглед и усмивка залеза червен,
и в мен догаря като жар една утеха
за среща с Разума над мен...
Заспивам и се будя с безброй надежди
за разговор със своето невидимо Аз,
защото зная, че то е безпристрастно
към всеки мой порок и себелюбива страст.
Не сме сами на този свят, аз зная -
погледнете с очи на откривател -
нима възможно е тази красота
да е само за нас отредена?!
Едва ли... Тя е на Всемира,
а ние сме деца на Вечността,
които трябва да помъдреят
и да опазят и малкото останало от тази земя...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сашка Нешева Всички права запазени
