8.01.2007 г., 13:45

Реалистично

1.3K 0 1

Здравей! Как си днес?
Имаш ли от него вест?
Говори ли ти той за мен?
Замислен ли е или притеснен?
А може би, дори изобщо
нищо той за мен не мисли -
казано дори най-общо -
не ме помни той или...
Може би решил е той
напред да продължи без мен,
нищо, че живота мой
тук е тъй ограничен.
Без него всичко тук е празно,
без смисъл, цвят и аромат,
времето е тъй ужасно -
залива ме с порой от град.
А той, заминал надалече,
не знае колко съм нещастна
и как сълзите всяка вечер
текат и от река по-бясно.
Зная, той не е разбрал,
че с него тръгна и сърцето,
МОЕТО сърце, което
сигурно не е видял.
То отхвърлено, само стои
нейде надалеч, в страни,
че горкото няма сили
да те чака вече, мили -
толкова изнемощяло
от студ и болка е умряло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....