Реалност
1.2K
0
0
Не ме питай за бурята в кръвта ми,
за суетата, що света руши,
не ме питай за слънца в душа ми
или за мълчанието, що във мен крещи.
Не питай ме за вярата къде е,
къде останаха приятели, мечти,
защо след лятото - зимата бледнее
и защо навън си грее, а в мене пак вали?
А питай ме за белите крила,
за дните ни във детски смях,
днес разбрах, че свободата,
не е тънки пръчици страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Стоянова Всички права запазени
