2.07.2009 г., 16:32

Рецепта за магическа отвара

1.7K 0 7

Резенче това, щипка онова,
разбъркайте отварата внимателно сега.
Няколко мечти втечнени,
две усмивки позлатени,
във котела ги пуснете
и за час си починете.
После счукайте на прах
малко щастие без страх
и го смесете с красота,
извлечена от младостта.
Зрънце от носталгия едничко
и в отварата пуснете всичко.
Със добро я подсладете.
Два-три часа я варете.
И когато почернее
и започне да се смее,
от огъня я поместете
и любов й прибавете.
Малко време нека мине,
защото трябва да изстине.
Обуйте си пантофи,
изпържете си картофи,
отвара си сипете
и на блаженството се насладете.

Една история забавна
разказва се навред отдавна.
Колкото света е стара
за създателя на таз отвара.
Как той отварата създал,
но какво е сторил - не разбрал.
И, когато първо я опитал,
такова щастие изпитал,
че паднал той от стола
и я нарекъл – Coca-Cola.
 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Винаги съм се чудила от какво се прави колата...
  • ScarletSun, това стихче прочетох на НХПФС5. (Не че има някакво значение, просто исках да се похваля )
  • сладко (:
  • Тайната на Кока Кола е... че няма тайна, съставките никога не са едни и същи, това е като любим човек, който можеш да преоткриваш безкрайно. При хората и напитките се оказва, че тайните с едни и същи.
  • Не мога да издам това и онова, те са тайни съставки, които само посветените знаем. Когато изпиете достатъчно кола съставките сами ще ви изникнат в съзнанието... докато сте в тоалетната.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...