Пишеш
по дума-две
на ред,
може и повече,
но внимавай
и все някой друг
за грешките си
обвинявай!
Наричаш се
поет,
вкарваш
метафори
наред;
връзка,
смисъл,
чувство –
та това
е уж изкуство!
Не е работата
на поета
смисъл да измисли,
а на читателя
свободата
на интепретация
не е отнета,
тъй че
всичко може
да се каже,
без нищо
наистина да има;
пък забрави и за
таз пуста древна рима!
Няма време в наши дни
рими човек да реди!
Думите уж
говорели сами,
а четящият
е по-автор
от автора дори!
Все пак само той
вкарва мисълта си
нали?