РЕКАТА
В косите й плуват бели лилии,
бреговете й - отворени длани...
преплетени със корени, жилави
спомени, шепнат тайни неразгадани...
По бели камъчета топли,
плъзва слънце усмихнато,
лъчи разтваря във водите й,
и грейва весело и чисто.
Лъчи, дървета и цветя, танцуват
валса на реката в светлината
на нейните води, оглеждат се...
Огледало живо е реката, вълшебно,
истинско, красиво и поглъщащо.
Не се оглеждай в нея ти, тя грабва
надълбоко в себе си оглеждащите се
във нея лица, и ги превръща в спомени
за своите дълбоки корени...
бреговете й - отворени длани...
преплетени със корени, жилави
спомени, шепнат тайни неразгадани...
По бели камъчета топли,
плъзва слънце усмихнато,
лъчи разтваря във водите й,
и грейва весело и чисто.
Лъчи, дървета и цветя, танцуват
валса на реката в светлината
на нейните води, оглеждат се...
Огледало живо е реката, вълшебно,
истинско, красиво и поглъщащо.
Не се оглеждай в нея ти, тя грабва
надълбоко в себе си оглеждащите се
във нея лица, и ги превръща в спомени
за своите дълбоки корени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
