Реката от думи
Тъй реката от думи
все нататък тече...
И любов помежду ни,
и омраза влече...
Бреговете са стръмни,
и ронливи са те...
А водата - ту тъмна,
ту е бистър сатен...
И изгрява ту слънце,
ту залязва луна...
И е капката зрънце,
а зрънцaтa - вълна...
Тя се плиска ту гневно,
ту спокойно бразди...
Както чувствата в мене,
или в твойте гърди...
© Даниела Тодорова Всички права запазени