19.07.2013 г., 20:34  

Реката от думи

902 0 9

Реката от думи

 

Тъй реката от думи

все нататък тече...

И любов помежду ни,

и омраза влече...

Бреговете са стръмни,

и ронливи са те...

А водата - ту тъмна,

ту е бистър сатен...

И изгрява ту слънце,

ту залязва луна...

И е капката зрънце,

а зрънцaтa - вълна...

Тя се плиска ту гневно,

ту спокойно бразди...

Както чувствата в мене,

или в твойте гърди...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...