13.09.2018 г., 13:35 ч.

Решение 

  Поезия
308 1 3

Тече през нас неумолимо времето 

с праволинейната си несломимост. 
Оттатък белотата ни е неизбежна. 
А адът се спотайва тук в главите ни. 
Пропадаме в далечините помежду си. 
Единствено сърдечните ни крампи
са признаци за нашата човечност - 
симптомите са както при божественост, 
събрана в спектъра на светлината. 

Във малките си делнични решения 
не искам да пестя от нежността си.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??