13.09.2006 г., 16:20

Ревност

1.1K 0 6

Ревността във мене се разстила

като на паяк пипала.

Без да искам бързо аз изстивам

към теб... към другите... и към света.

Отгоре искам всичко да погледна,

очи в очи да срещна аз смъртта

и сърцето ми, до болка раздвоено

да не познае любовта.

С очи студени искам да те гледам,

да те докосвам със безчувствени ръце.

От болката да бъда защитена...

...Нали не може да боли изстинало сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми. Питам се,защо е тази ревност ? Не може ли без нея? Нима не може да се обича и да не се ревнува? Не съм съгласен,че като ревнуваш искаш да е изстинало сърцето! Тогава? Кой ще обича? Кого ще обича ледено сърце? Къде е огънят предишен? Хайде не ревнувайте,ами вземете па се обичайте и на пук на всичко и всички бъдете щастливи!
  • Казват, че когато човек ревнува, значи обича. По-голяма глупост от това не зная. Ревността е болест и то страшна. Обичаш ли истински, не трябва да има и капчица ревност в сърцето ти.
    Поздрави за стиха, Мартина!!!
  • Сега по-ясно ли е ?
  • Отгоре искам всичко да погледна,

    С очи студени искам да те гледам,

    Искам... искам... да не мога да те обичам... да не мога да те ревнувам... ако е студено сърцето ми към теб, няма да ме боли...
    Смисълът на стихотворението е как се чувствам -> ревнувам.
    Как искам да се чувствам -> да изстина.

    Наистина ли толкова неясно съм го написала?
  • щом има ревност, едва ли сърцето е изстинало.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...