blood^rayne (Марина)
21 14
13.09.2006 г., 16:20 ч.

Ревност 

  Поезия
857 0 6

Ревността във мене се разстила

като на паяк пипала.

Без да искам бързо аз изстивам

към теб... към другите... и към света.

Отгоре искам всичко да погледна,

очи в очи да срещна аз смъртта

и сърцето ми, до болка раздвоено

да не познае любовта.

С очи студени искам да те гледам,

да те докосвам със безчувствени ръце.

От болката да бъда защитена...

...Нали не може да боли изстинало сърце.

© Марина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми. Питам се,защо е тази ревност ? Не може ли без нея? Нима не може да се обича и да не се ревнува? Не съм съгласен,че като ревнуваш искаш да е изстинало сърцето! Тогава? Кой ще обича? Кого ще обича ледено сърце? Къде е огънят предишен? Хайде не ревнувайте,ами вземете па се обичайте и на пук на всичко и всички бъдете щастливи!
  • Казват, че когато човек ревнува, значи обича. По-голяма глупост от това не зная. Ревността е болест и то страшна. Обичаш ли истински, не трябва да има и капчица ревност в сърцето ти.
    Поздрави за стиха, Мартина!!!
  • Сега по-ясно ли е ?
  • Отгоре искам всичко да погледна,

    С очи студени искам да те гледам,

    Искам... искам... да не мога да те обичам... да не мога да те ревнувам... ако е студено сърцето ми към теб, няма да ме боли...
    Смисълът на стихотворението е как се чувствам -> ревнувам.
    Как искам да се чувствам -> да изстина.

    Наистина ли толкова неясно съм го написала?
  • щом има ревност, едва ли сърцето е изстинало.
  • Тъжно но ве пак красиво.
Предложения
: ??:??