Ревност
Усещаш ли ме още във дъха му?
Все още съм във двете му очи.
А виждаш ли ме още във съня му,
като го гледаш щом заспи?
Целува ли се още с мойте устни,
когато уж със теб се люби?
Преструва ли се все така изкусно,
че само ти си - няма друга?
Уссещаш ли във миг безкрайно кратък,
когато искаш болката да спре,
по кожата ти как оставя отпечатък?
Пак мен държи със две ръце!
Усещаш ли смъчана и стопена,
когато нежно ти шепти,
че гледа теб, а вижда само мене?
Разбираш ли, че страшно го боли?
Усещаш ли ми още аромата?
Успяваш ли да гледаш със насмешка?
Ти вярваш ли му още на лъжата
за инцидентна малка грешка?
Разбирам, че сме повече на брой.
Като не мога да съм му любима -
задръж си го... щом мислиш, че е твой...
Но аз съм негова! И пак сте трима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
