19.04.2023 г., 8:34

Резил

694 0 1

Снощи хапнах, пийнах яко,

ала, не ориз и мляко,

а салата позахрупах,

три ракии аз опуках!

 

Карах бавно и полека,

да не падна във хендека.

Но, таз ракия ме надруса,

чак изпуснах автобуса!

 

След туй вино ми наточиха...

Абе, явно ме нарочиха!

Направо паднах си под масата.

Загуби ми се някак класата.

 

Малко щом се посъвзех,

да стана нямах хич успех.

Тъй прекарах лежешком

два-три часа в чужди дом.

 

Ей, резилът бе голям!

Аз си го направих сам.

Всички гледаха сеир-

мен, пияният мисир!

 

И жената с мене беше...

Трябваше, а не кълнеше!

Как ме изтърпя, не зная.

Само тя ще влезе в рая!

 

Мъже, въобще не прекалявайте!

Усетите ли зора-ставайте

и масата веднага забравете,

ядове да не берете!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...