4.03.2015 г., 22:07

Римуване

922 0 0

Броя на календара

изгубеното време

и се питам,

колко още ми остава,

отново да се събереме.

Но не знам защо

в душата си изпитах

някакво огромно съжаление,

приличащо на болна изповед,

по точно на жестоко стълкновение.

Заблудихме ли се всички

в борбата си за демокрация?

Защо тогава тази чудна дума

се римува с емиграция?

А мечтаех, като всички други

свободно да живея в моята Родина,

където слънцето е благодатно,

пролет в райската градина.

И се питах многократно,

на кого е нужно нашето падение,

в идилията на световната измама

където дяволът е проявление

чрез лихвата голяма.

А любовта,

тя може да почака

и за нея все ще се намери време,

само дето календара 

тихо ми нашепва,

че живота отминава!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...