Броя на календара

изгубеното време

и се питам,

колко още ми остава,

отново да се събереме.

Но не знам защо

в душата си изпитах

някакво огромно съжаление,

приличащо на болна изповед,

по точно на жестоко стълкновение.

Заблудихме ли се всички

в борбата си за демокрация?

Защо тогава тази чудна дума

се римува с емиграция?

А мечтаех, като всички други

свободно да живея в моята Родина,

където слънцето е благодатно,

пролет в райската градина.

И се питах многократно,

на кого е нужно нашето падение,

в идилията на световната измама

където дяволът е проявление

чрез лихвата голяма.

А любовта,

тя може да почака

и за нея все ще се намери време,

само дето календара 

тихо ми нашепва,

че живота отминава!