8.01.2012 г., 22:19

Рисунка от живота чудесен...

1.3K 0 20

Рисунка, небе от Надежди,
цвят на дъга изтъкан
в прашинка, море от копнежи,
Раят в кратер на вулкан.
Пулс, докосване, вяра
сълза в радостен миг.
Вкус, вричане, забрава,
грехът в страстен вик.
Звезден път, дете, люлка...
Усмивка в нота от песен.
Меден кът, преде светулка...
Рисунка от живота чудесен.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Безжичен! Съгласна съм изцяло с теб. Спирам с публикациите до момента в който съм сигурна, че си заслужава наистина... Обожавам стиховете на Валери Станков! Едва ли някога ще стигна до първоначалното им ниво на тези прекрасни хора които си изброил... Те имат основата, а аз просто пиша без точно да знам стъпките... Всичко най- хубаво от мен!
    БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ! СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ!
  • Прочетох го, защото авторът ми е симпатичен - има много добри попадения и искреност в тях. Знам, че тук не е сайт за върховна литература (справка - името), но все пак. Казвам много в прав текст, че този автор може много повече. Стига да не бърза да публикува. И може би да прочете още веднъж стихотворенията на Алиса, Двата Вълка, Ванилин, Мая Попова, Рени Бакалова, Валери Станков, Вальо Йорданов и други...

    Чуй, виж, прочети едно съвсем обикновено.. и все пак как звучи! (прочети го на глас):

    "Следобедът на един мъж

    Не е възможно цял ден да те няма -
    абсурдно е ей тъй, да си заминала,
    натъпкала във куфара пижамата,
    обувките, чадъра, шала, миналото,
    бакшишът да е тръшнал с кеф багажника,
    да ти е пуснал тъпата си музика
    и Глобул да насочи моето обаждане
    към друга някоя - поредната илюзия,
    не е възможно ти да си измислена -
    не съм ни фокусник, ни списувател,
    ако това, което виждам, си е истина,
    защо на мене Бог ми я е пратил,
    не можеше ли с финт да ме преметне,
    че си отишла, примерно, за вестници,
    макар че в тях, каквото пише в петък,
    още в четвъртък лани бе известно,
    не те предвидих - нейде из разделите
    със своите предишни ледни делници,
    зачеркнах в календара си неделите
    и месих хляб - не ядох чужди зелници,
    къде си - претършувах и килера си -
    където са бушоните, боите, клещите,
    ако се върнеш, сядай - ще вечеряме
    и ще ми грееш в пламъка на свещите."
    Валери Станков
  • рисунката на живота...!

    поздравления, Ели!
  • Прекрасно!!!
  • Картина ,жива при това!!!Благодаря!!!Поздрав!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...