Обичах те безумно, страстно,
дъха заради теб си спрях,
сърцето ми в ръка държеше властно,
но да те нарисувам не посмях!

Опитах се във спомена си да те запечатам,
от теб исках да ме боли!
В огъня на очарованието ти се мятах,
само Теб исках! Разбери!

Времето препускаше безумно бясно,
неусетно сменяха се нощите с дни.
На мъката в душата ми и беше тясно,
за това вина имаше само ти!

Споменът за теб далеч е вече там,
където миналото е без всякакво значение
и въпреки че отново пак за мен си блян,
болката ужасна е и не намирам аз спасение!

Постепено раните в сърцето заздравяват.
Чия е  грешката? Как да разбера?
Единствено инстинктите ми надделяват!
Ако мога времето да върна - пак теб ще избера!

16.07.2008