LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
7.05.2006 г., 11:54 ч.

Роди ме... 

  Поезия
570 0 4
Ти идваш тихо и греховно
с плахи стъпки от една вина.
И в тишината чувам вик: "Роди ме!"
Дете съм на една мечта."

Мечтите от утроби се не раждат.
Мечтата... просто е мечта.
А ти си истинко, реално,
копнеещо с живот да те даря.

И питам се: Че кой ми дава право,
да решавам пътя на една душа?
Но, щом в живота избор нямам -
принудена съм с тебе да се разделя.

Сълзите от въздишките се раждат.
Чрез моя стон проплакваш ти.
Дошъл е края на едно начало -
залог за бъдещите дни.

Когато вечноста ни срещне,
душата ми, ще те познае.
И цялата любов към теб стаена,
ще ти предам от него и от мене.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Сълзите от въздишките се раждат.
    Чрез моя стон проплакваш ти.
    Дошъл е края на едно начало -
    залог за бъдещите дни."
    БРАВО РОСИ, МНОГО КРАСИВ СТИХ! ПОЗДРАВЛЕНИЯ, ПРОДЪЛЖАВАИ ДА НИ РАДВАш СЪС СТИХОВЕТЕ СИ ! 6
  • Изтъкан е от тъга, но е много хубав стихът ти! Браво, Роси!
  • Поздрав, Роси!
  • Ох,тъжно,бе Роси...
    Тъжно!
Предложения
: ??:??