vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
28.12.2007 г., 22:04 ч.

Родих те! 

  Поезия
584 0 11

Родих се...

И тебе ще родя, наследнико!

Велик! Свиреп! Оглозган до незнайност!

На човек не приличащ до костите,

където тлее искра вечност в безкрайност.

Трескаво търся те с поглед във нищото,

„Няма те!" - крещят напуканите капиляри.

Треперя до върха на пръстите, потисница.

Държа в ръцете си Исус. И вярвам!





Родих се...

И тебе ще родя единствена!

Единствен ти ще бъдеш, спомени заровил.

Сънувах те, възкръснал гол сред облаци!

А облак сам ще кръстиш на Чернобил!

Ще отмъстиш за мен! Посичащ всеки

свещеник в расо, дръзнал да ме хули!

Ще сме едно! Когато с упреци ни палят.

Когато сриват сринатите кули!





Родих се...

Нероден и незаченат,

плачеш в утробата ми сляп, наследнико!

Не кръв, живак тече по вените ми.

Животът се мери с химери за смъртните!

Ще ме изпиваш докрая. Нечовешки поглъщайки.

На глътки огромни, със стонове алчни.

Мрак ще плъзне край мене, пресъхвайки

сълзите ми чисти, родилни, сакрални...





Лежа.

Изгорена, безкръвна и ничия!

Последният дъх ми отнема света.

Аз нямам сили. Да крещя е безсмислено!

Моето тяло е твое, моята вяра - съдба!



                                                                                           Родих те!

                                                                                   ...

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??