Родих те!
Родих се...
И тебе ще родя, наследнико!
Велик! Свиреп! Оглозган до незнайност!
На човек не приличащ до костите,
където тлее искра вечност в безкрайност.
Трескаво търся те с поглед във нищото,
„Няма те!" - крещят напуканите капиляри.
Треперя до върха на пръстите, потисница.
Държа в ръцете си Исус. И вярвам!
Родих се...
И тебе ще родя единствена!
Единствен ти ще бъдеш, спомени заровил.
Сънувах те, възкръснал гол сред облаци!
А облак сам ще кръстиш на Чернобил!
Ще отмъстиш за мен! Посичащ всеки
свещеник в расо, дръзнал да ме хули!
Ще сме едно! Когато с упреци ни палят.
Когато сриват сринатите кули!
Родих се...
Нероден и незаченат,
плачеш в утробата ми сляп, наследнико!
Не кръв, живак тече по вените ми.
Животът се мери с химери за смъртните!
Ще ме изпиваш докрая. Нечовешки поглъщайки.
На глътки огромни, със стонове алчни.
Мрак ще плъзне край мене, пресъхвайки
сълзите ми чисти, родилни, сакрални...
Лежа.
Изгорена, безкръвна и ничия!
Последният дъх ми отнема света.
Аз нямам сили. Да крещя е безсмислено!
Моето тяло е твое, моята вяра - съдба!
Родих те!
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
