14.01.2008 г., 12:49

Рождението... срещата... а сега накъде?

1.5K 0 4

Рождението... срещата... а сега накъде?

 

 

Дали ще доживея любовта?

Не искам да ме пожали смъртта,

дано ме прибере, защо ли да живея?

В този свят за тебе, Смърт, копнея.

Сълза се стича по лицето уморено.

Спри да биеш, сърце, ти си уморено.

Боли от спомена за онзи тъжен ден,

когато аз дойдох на този свят студен.

Тогава от болката се родиха сълзи.

Видях до мене смъртта да пълзи.

Уви се около мен и започна да пие

моята кръв,  а аз от болка виех.

Тогава се спасих, но вече съжалявам...

Сега те търся по света и те умолявам -

Смърт, ела и ме вземи, искам да умра.

Молех я, виках я, но тя не ме разбра...

Крия омразата зад милата усмивка.

И пламъкът във мен утихва ли, утихва...

Сам съм, наранен, самотен в нощта.

Вървя и търся огън за свещта,

която животът угаси и унищожи.

Вървя и питам всеки, питам и смъртта - кажи...

Защо ли се родих, щом любовта не познах?

Вървях и ден, и нощ, но нея не видях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Защо ли се родих, щом любовта не познах?
    Вървях и ден, и нощ, но нея не видях."

    Не е нужно да я виждаш. Ще я усетиш. И усещането ще е божествено. Вярвай ми
    А до тогава (пък и след това) пиши. Правиш го добре!

  • Пожелавам ти да откриеш и нещо добро! То е около теб! Само трябва да отвориш очите си!

    П.С.Магдалена, красиви стихове се раждат и когато си щастлив!
  • от болката и тъгата се раждат
    най-хубавите стихове...с обич, Иван.
  • А колко още ще трябва да извървиш........ Хубаво пишеш Иване! Но защо е винаги тъжно?

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...