Романс
на младите сърцата тя пленява,
от тях изцежда нежността,
но какво ли там остава...
Бедните богати стават,
тъжните - щастливи,
глупците поумняват,
слабите са с нея силни.
Идва тя със плахи стъпки,
млада, хубава, засмяна.
Тези топли първи тръпки
никой няма да забрави.
Тя живота ни осмисля
и така вървим напред,
и няма вече тъжни мисли,
да е с нас мечтаем все навред.
Но как ще търсим таз светиня,
ако я зърнем, дали ще я познаем,
очите ни не ще я видят -
сърцето само за нея ще узнае.
Красив романс е любовта -
на младите сърцата тя пленява,
от тях изцежда нежността,
накрая спомени остават...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Всички права запазени