Русалийка
Ке се престорам на църна чума
и пак при тебе ке дойда.
"Назад, назад, моме Калино"
народна песен
Ще простра от орех шума,
сянка да ти сторя, либе.
Да не скиташ сам по друми,
и подслон да найдеш свиден.
Пред олтар ще коленича
и ръце ще скръстя бели –
да те „видя“, либе лично,
че те няма от неделя.
Ще опаша равни двори
с лют пелин и речна хума.
Порти ще заключа, мόре,
дόма да не стъпва чума.
Чума, мόре, черноока,
и с коси – зелена свила,
с тънката снагá, висока,
дето ти ума изпила.
Дето все край теб се вие
с чародейства змийски –
пустата му гиздосия,
каматната* русалийка.
Бродницата, щом я срещнеш,
омагьосан и без воля,
ще напаля димни свещи
и курбан ще ти заколя.
Нека писне агне вакло!
Тя пък, ако се надява –
да те чака, не дочака,
че си мой – пред Бог и дявол.
Ако пак след нея тръгнеш,
жив да си – ще сторя помен.
Който ми сърце изтръгна,
той да стане само спомен.
Той да стане орех с шума.
Сянка, но за друг. Да жали –
никой да не му продума,
никой да не го погали!
Да замръква сам, пребродил
планини, поля, предели.
Да му е завивка сводът,
камъкът студен – постеля.
Изнурен, нещастен, гладен
пак при мене да се върне.
Русалийски чар – до пладне,
а до гроба – обич първа!
8.06.2020
https://www.youtube.com/watch?v=QIo3E7Sbrp4
*каматен – хубав, красив
*русалийка - в приказния фолклор русалии били невидими, нечисти, вредоносни сили, на които, макар и по-рядко, се приписва и способност да лекуват. С празника на Свети Дух започва „русалската седмица“ или „самодивската неделя“. Празникът се свързва с култа към мъртвите и според народната вяра на него душите на покойниците, „пуснати” на Великден, „се прибират”. Жените носят на гробищата орехови листа, разстилат ги върху гробовете, та да „направят сянка” на мъртвите на оня свят. В черквата постилат на пода орехова шума, коленичат на нея и със затворени очи „виждат” свидните си близки покойници. За да се предпазят от русалиите, хората окичвали вратите и прозорците с лепка, пелин, чесън, репей, орехова шума, носели ги и в дрехите си, защото вярвали, че злите сили бягат от тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
