рязпиляни мисли,объркан словоред...и всичко друго...
Неизпратено писмо
Пиша поредното писмо,
писмо, което няма да получиш.
Поредното неизпратено писмо,
недовършено...
пълно с рязпиляни мисли,
объркан словоред...
и всичко друго...
Не те познавам,
може би не съществуваш,
но знам, че няма да спра
да ти пиша.....
Не ги изпращам ,
но знам че ги четеш.
Поплакваш си даже,
понякога........
Как си ?
Няма те!
Мен също ме няма...
не! не съм измама...
просто и двамата вече ни няма...
Пред очите си ми...
Чувам гласът ти...
(ти не знаеш как ми действа гласът ти...
Ти не знаеш...)
Всеки тембър в него...
Всяка извивка...
Всяко поемане на дъх...
Нищо грозно не можах да намеря в душата ти,
Нищо лошо,..
А търсих с жар,..
С неверие...
Не исках да си ТАКАВА...
Исках да си обикновенна...
Защото не исках да обичам...
Търсех си оправдание....
Дори малко...
Търсих го в теб...
Нещото, което да ми позволи да не обичам...
Защото моята Любов ме боли,..
А аз трудно издържам на болка...
Не успях!
Любовта ме превзе тотално...
И аз бих два пъти всичкия този път до сърцето ти,..
За да се освободя от Любовта,
Да и докажа че греши,
Че аз греша,..
Но всъщност се получи точно обратното
- Заобичах те по начин,..
От който няма да мога да се спася...
Нечовешки красиво...
Нечовешки болезнено,..
А аз съм просто...
Аз съм просто човек...
Пиша поредното писмо,
писмо, което няма да получиш.
Поредното неизпратено писмо,
недовършено...
пълно с рязпиляни мисли,
объркан словоред...
и всичко друго...
Не те познавам,
може би не съществуваш,
но знам, че няма да спра
да ти пиша.....
Не ги изпращам ,
но знам че ги четеш.
Поплакваш си даже,
понякога........
Как си ?
Няма те!
Мен също ме няма...
не! не съм измама...
просто и двамата вече ни няма...
Пред очите си ми...
Чувам гласът ти...
(ти не знаеш как ми действа гласът ти...
Ти не знаеш...)
Всеки тембър в него...
Всяка извивка...
Всяко поемане на дъх...
Нищо грозно не можах да намеря в душата ти,
Нищо лошо,..
А търсих с жар,..
С неверие...
Не исках да си ТАКАВА...
Исках да си обикновенна...
Защото не исках да обичам...
Търсех си оправдание....
Дори малко...
Търсих го в теб...
Нещото, което да ми позволи да не обичам...
Защото моята Любов ме боли,..
А аз трудно издържам на болка...
Не успях!
Любовта ме превзе тотално...
И аз бих два пъти всичкия този път до сърцето ти,..
За да се освободя от Любовта,
Да и докажа че греши,
Че аз греша,..
Но всъщност се получи точно обратното
- Заобичах те по начин,..
От който няма да мога да се спася...
Нечовешки красиво...
Нечовешки болезнено,..
А аз съм просто...
Аз съм просто човек...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Барон фон Микрофон Всички права запазени
