Ръцете…
Скътани в сърцето ми, в душата,
скъпите ръце, ще помня до края…
Моя крепка опора, в час труден –
синовните ръце, съпружеските…
Гальовни, свидни – ръце майчини,
как топло гушкаха ме, бащините…
Ръце братски, силни, отрудени,
дланите на баба, дядо – по-груби…
Внучките, с ръчички тъй палави
със слънцето ме будеха, радостно…
На учителя, ръката целувам,
ръце приятелски – дружелюбни…
В храма пред Твореца, Господ Бог наш
с образ неръкотворен – покланям се…
И галя лика, обичен, чуден –
на Пресвета Дева Троеручица…
© Дора Пежгорска Всички права запазени