С а м
"Сам"
Без къща, без постеля,
скитникът без пес остава сам.
Хляб си отчупва насила,
слабостта първа яде без свян.
Замислен понечва - отбира, събира
трохи и спомени за блян.
От орис ли само? - въпросът на двама
и подава на гълъба ням.
Душа взривена, прах от кристали,
заби се в непознат заскрежен дъх.
Хриптящо животът песен завлачи,
болен за уют, за приятелски гръб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
