megans (Магдалена Василева)
108 818
25.11.2006 г., 22:59 ч.

С една лъжа ... 

  Поезия
739 0 13
Една лъжа сърцето ми разкъса
и то се пръсна - като стъкълце...
Денят ми затова е все навъсен
и все горчи под моето небце.
Нощта ми затова е черна яма ,
в която тъне ведрият ми смях.
Затуй лъчи сребристи в нея няма
и не блести в небето звезден прах.
В сърцето затова скръбта се влива
и като с огън вените  гори,
а любовта безценна си отива
с последните изплакани сълзи...
Лъжата ти поднесена с усмивка ,
кръвта във мойто тяло вледени ...
Удави се небето в мрака сивкав
под който моя свят сега тупти...
Във който свят последната надежда ,
че сън кошмарен е една лъжа
отчаяно главата си навежда
и с болка се стопява във нощта.
Във който плаче наранена вяра
и гърчи се разкъсано сърце...
...С една лъжа  - една душа изгаря
и любовта се пръсва като стъкълце...

© Магдалена Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??