severianin (Валентин Чернев)
417 677
17.04.2013 г., 7:56 ч.

С едно око 

  Поезия
553 0 7

 

С ЕДНО ОКО

 

               “Живял съм достатъчно, за да видя,

                че различието ражда омразата”

                                       Стендал, “Червено и черно”

 

Отново се препънах сам.

Защото

със дясното око съм замижал.

Понякога така е във живота –

вървиш през камънаци, газиш кал

и се препъваш.

 

Пречи ти това, че

с едно око оглеждаш пътя бял.

Аз виждам с двете си очи, обаче

жумя с едното.

Тъй съм си избрал.

 

Понякога ги сменям.

Но едното

е винаги затворено.

Вървя

и пътят ми е пътят към Голгота,

от падане по камъни кървя.

 

А остарях, косата ми сивее,

но още в младите си дни разбрах:

сред еднооки цял живот живея

и трябва да съм също като тях.

 

Не съм ли – ставам тутакси мишена

на злоба яростна и хули зли,

и удари се сипят върху мене.

А удар и от едноок боли!

 

Защото ако си различен, значи

си бяла врана или гарван бял.

Затуй вървя, препъвам се и плача,

с едно око прилежно замижал.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??