С какво заслужих...
С какво заслужих, обич моя,
на твойта топлина жарта,
разгарящ се по мен да лумне,
пожарът див на любовта?
Да стена в твоите прегръдки,
по-нежни и от морски бриз,
в целувките ти да се раждам
и да умирам не веднъж!
Аз търся грях и грешност
във ненамерени вини...
когато те погледна... святост
в очите ти любов блести!
Забравям всичките въпроси,
с какво и как? Koпнея те!
Душата ми за теб се моли!
И да греша... Обичам те!
на твойта топлина жарта,
разгарящ се по мен да лумне,
пожарът див на любовта?
Да стена в твоите прегръдки,
по-нежни и от морски бриз,
в целувките ти да се раждам
и да умирам не веднъж!
Аз търся грях и грешност
във ненамерени вини...
когато те погледна... святост
в очите ти любов блести!
Забравям всичките въпроси,
с какво и как? Koпнея те!
Душата ми за теб се моли!
И да греша... Обичам те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
